Анкета
Как научихте за нас?
 
Кой е на линия?
В момента има 31 посетителя в сайта
Брояч
Членове : 1
Съдържание : 12
Брой прегледи на съдържанието : 212950

ИНКОТЕРМС 2000 МЕЖДУНАРОДНИ ПРАВИЛА ЗА ТЪЛКУВАНЕ НАТЪРГОВСКИТЕ ТЕРМИНИ


Въведение

1. ЦЕЛ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНКОТЕРМС

Предназначението на INCOTERMS е да предостави комплект от международни правила за тълкуване на най-широко използваните търговски термини в областта на външната търговия. По този начин могат да се избегнат или в краен случай в значителна степен да се ограничи неопределеността в различните интерпретации на такива термини в различните страни.

Често страните, сключващи договор, не са запознати с различната търговска практика в съответната страна. Това може да  послужи като причина за недоразумения, разногласия и съдебни дела с произтичащите от това губене на време и пари. За разрешение на всички тези проблеми Международната търговска камара в Париж публикува за първи път в 1936 г. сборник от международни правила за тълкуване на практикуваните търговски термини, известни като”INCOTERMS 1936". По-късно са направени поправки и допълнения в 1953, 1967, 1976, 1980, 1990 и понастоящем в 2000 година за привеждане на тези правила в съответствие със съвременната практика на международна търговия.

Следва да се отбележи, че областта на действие на INCOTERMS е ограничена до въпросите свързани с правата и задълженията на страните по договора за покупко-продажба по отношение на доставката на продадената стока (под думата стока тук се разбира”материални стоки", изключвайки”нематериалните стоки", такива като компютърното програмно осигуряване).

Най-често в практиката се срещат два варианта на неправилно разбиране на INCOTERMS. Първо, за INCOTERMS  погрешно  се възприемат и разбират като имащи отношение към договора за превоз, а не като към договор за покупко-продажба. Второто заблуждение се явява понякога в неправилната представа за това, че те са длъжни да обхванат всички задължения, които страните биха искали да включат в договора за покупко-продажба

Както и Международната търговска камара (ICC) нееднократно подчертава, INCOTERMS  имат работа само при отношенията между продавачите и купувачите в рамките на договорите за покупко-продажба, най-вече, само в определени аспекти.

В същото време е важно износителите и вносителите да отчитат фактическите отношения между различните договори, необходими за осъществяване на международна сделка за продажба - където е необходим не само договор за покупко-продажба, но и договори за превоз, застраховане и плащания (финансиране) - INCOTERMS се отнасят само към един от тези договори, а именно към договора за покупко-продажба.

При това споразумението на страните да използват определен термин ще има последици за другите договори. Ще приведем няколко примера: продавач дал съгласие за договор при условията CFR или CIF, не може да изпълни този договор по никакъв друг режим на транспорт освен морски, тъй като при тези условия трябва да се представят на купувача коносамент или друг морски транспортен документ, което не е възможно при използването на друг вид транспорт. Освен това, платежният/кредитният  документ, непременно ще зависи от вида на използваното транспортно средство.

Второ, INCOTERMS се занимава с доста определени задължения на страните, като задължението на продавача да достави стоката на разположение на купувача или да я предаде на превозвача, или да я достави в местоназначението, като се разпределя и рискътмежду страните в тези случаи.

После, те са свързани със задълженията за изчистването на стоките за износ и внос, опаковката на стоките, задължението на купувача да получи (приеме) доставката, както и задължението да се предоставят доказателства, че съответните задължения са своевременно изпълнени. Въпреки че INCOTERMS са извънредно важни за реализацията на договора за покупко-продажба, голяма част от проблемите,  които могат да възникнат при такъв договор изобщо не се разглеждат, например, предаването на правото на владеене, други права на собственост, нарушаване на договореностите и последствията от такива нарушения, както и освобождаване от отговорност при дадени положения (ситуации). Следва да се отбележи, че INCOTERMS не са предназначени да заменят условията на договора, които са необходими за целия договор за покупко-продажба, било посредством включването на обичайните нормативно-правни условия или пък специфично уговорени условия.

INCOTERMS изобщо не се занимава с последствията от нарушаване на договора и каквото и да е освобождаване от отговорност поради различни пречки. Тези въпроси следва да бъдат решени от други условия в договора за покупко- продажба и съответните закони.

Поначало INCOTERMS е предназначен за използване главно в случаите, където стоките се продават за доставка през национални граници: следователно, това са  международни търговски термини. На практика INCOTERMS често се включват и в договори за продажба на стоки и на вътрешните пазари. В такива случаи, при използването на INCOTERMS, клаузите A 2 и Б 2 и всяко друго условие, касаещо износ и внос, стават излишни.

2. ЗАЩО INCOTERMS се ПРЕРАЗГЛЕЖДА?

Основната причина за последователните редакции на INCOTERMS е необходимостта от адаптирането им към съвременната търговска практика. Така, в редакцията от 1980 е въведен терминът”Франко превозвача” (сега FCA) предназначен да обслужва честите случаи, когато пунктът за получаване на стоката  в морска търговия вече не е традиционният пункт FOB - (ФРАНКО БОРД - уговорено пристанище на натоварване), а по-скоро  пункт на суша, преди натоварване на кораба, където стоките се поставят в контейнер за последващ транспорт по море или в комбинация с различни транспортни средства (така нареченият смесен или мултимодален транспорт)

По-нататък, в редакцията на INCOTERMS от 1990г. клаузите, отнасящи се  до задължението на продавача да предостави доказателство за доставката, позволяват заместване на книжната документация с електронно потвърждение чрез EDI - съобщенията, при положение, че страните по-рано са се договорили да комуникират електронно. Излишно е да се споменава че, постоянно са полагат усилия  за подобряване на средствата за комуникация, съставящи и представящи INCOTERMS, с цел улесняване на тяхната практическа реализация.

3. INCOTERMS 2000 

За процеса на редакция, който трае около два години, ICC (Международната търговска  камара) прави всичко възможно за да привлече за становища и отзиви за последващи проекти, широк кръг от търговци в цял свят, представляващи различни сектори на националните търговски камари, чрез които Международната търговска  камара (ICC) работи. Действително, удоволствие е да се види, че този начин за редакция получи и привлече много повече реакции сред потребители от цял,  в сравнение с  предишните редактирания на INCOTERMS. Резултатът от този диалог е INCOTERMS 2000, версия която на пръв поглед и в сравнение с INCOTERMS 1990 постигапо-малко промени. Разбираемо е,  че INCOTERMS сега се радва на световно признание и затова Международната търговска камара (ICC) реши да укрепва това признание и да избягва промени заради самите изменения. От друга страна, бяха положени сериозни усилия да се осигурят ясни и точни формулировки, използувани в INCOTERMS 2000, които по-пълно да отразяват търговската практика. Освен това, значителни промени са направени в две области :

  • митническото приключване и плащане на митните задължения по термините FAS и DEQ,
  • задължения по товаренето и разтоварването по термина FCA .

Всички изменения, независимо съществени или формални, са създадени на базата на щателно проучване сред потребителите наINCOTERMS. Особено внимание е отделено на запитванията, получени от Групата експерти на INCOTERMS от 1990, организирана като допълнителна служба за потребителите на INCOTERMS.

4. ВКЛЮЧВАНЕ НА INCOTERMS В ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО - ПРОДАЖБА

Предвид промените, които са правени INCOTERMS, e важно да се гарантира, че във всеки случай, когато страните предвиждат да включат INCOTERMS в свой договор за покупко-продажба, винаги да се прави изрична препратка към текущата версия на INCOTERMS. Това лесно може да бъде недогледано или пропуснато, когато, например се прави препратка към по-ранна версия в стандартен договор или в бланките за поръчка използувани от търговците. Липсата на препратка към текущата версия може да доведе до разногласия, относно това дали страните са смятали да включат тази или по-ранна версия,  като част от своя договор. Търговците желаещи да използуват INCOTERMS 2000 ясно трябва да посочат, че техният договор за покупко-продажба следва разпоредбите на”INCOTERMS2000".

5. СТРУКТУРА НА INCOTERMS 

За леснота и разбиране в INCOTERMS 1990 термините са групирани в четири съществено различни категории; именно започващи с термина където продавачът само предоставя наличната стока на купувача на собствената територия на продавача ("E”- термин - EX WORKS), следвани от втората група където продавачът е длъжен да достави стоката на превозвача, определен от купувача ("F”- термините FCA, FAS и FOB), следвани от”C”- термините, в съответствие с които продавачът е длъжен да сключи договор за превоз (транспорт), но без да поема риска от загуба или повреда на стоката или допълнителни разходи, дължащи се на събития, настъпили след разтоварване и експедиране (CFR, CIF, CPT и CIP) и  накрая,”D”- термини с които продавачът се задължава да поеме всички разходи и рискове, нужни за доставката на стоките до местоназначението им (DAF, DES, DEQ, DDU и DDP). Следващата таблица представя тази класификация на термините за търговия.

ИНКОТЕРМС 2000

Group E
Departure

EXW Ex Works

(... named place)

ФРАНКО ЗАВОДА

(... уговорено място)

Group F
Main carriage unpaid

FCA Free Carrier

(... named place)

ФРАНКО ПРЕВОЗВАЧА

(... уговорено място)

FAS Free Alongside Ship

(...named port of shipment)

ФРАНКО ПРОТЕЖЕНИЕ НА КОРАБА (... уговорено пристанище за натоварване)

FOB Free On Board

(... named port of shipment)

ФРАНКО БОРД

(... уговорено пристанище за  натоварване)

Group С
Main carriage paid

CFR Cost and Freight

(... named port of destination)

СТОЙНОСТ И НАВЛО

(... уговорено пристанище в местоназначението)

CIF Cost, Insurance and Freight

(... named port of destination)

СТОЙНОСТ, ЗАСТРАХОВКА И НАВЛО

(... уговорено пристанище в местоназначението)

CPT Carriage Paid To

(... named place of destination)

ПРЕВОЗ, ПЛАТЕН ДО

(... уговорено местоназначение)

CIP Carriage and Insurance Paid To

(... named place of destination)

ПРЕВОЗ И ЗАСТРАХОВКА, ПЛААТЕНИ ДО

(... уговорено местоназначение)

Group D
Arrival

DAF Delivered At Frontier

(... named place)

ДОСТАВЕНО НА ГРАНИЦА

(...уговорено място)

DES Delivered Ex Ship

(... named port of destination)

ДОСТАВЕНО ОТ КОРАБ

(... уговорено пристанище в местоназначението)

DEQ Delivered Ex Quay

(... named port of destination)

ДОСТАВЕНО ОТ КЕЙ

(... уговорено пристанище в местоназначение)

DDU Delivered Duty Unpaid

(... named place of destination)

ДОСТАВЕНО, МИТО НЕПЛАТЕНО

(... уговорено местоназначение)

DDP Delivered Duty Paid

(... named place of destination

ДОСТАВЕНО, МИТО ПЛАТЕНО

(... уговорено местоназначение)

По нататък, подобно на  INCOTERMS 1990, под всички термини съответните задължения на страните са групирани в 10 клаузи, където всяко заглавие на страната на продавача “отразява”позицията на купувача във връзка с същата тема .

6. ТЕРМИНОЛОГИЯ

При разработването на INCOTERMS 2000 са положени значителни усилия  за достигане максимално възможната компактност инеобходимата съгласуваност във връзка с разнообразните изрази, които са използувани в тринадесетте термина. Така се избягва използването на различни формулировки за едно и също значение. Освен това, където е възможно, са използвани същите изрази, употребявани в конвенцията на ООН от 1980 за договорите по международната продажба на стоки (CISG).

"спедитор"(shipper)

В някои случаи за изразяването на две различни значения се налага използването на един и същ термин, просто поради липса на подходяща алтернатива. Търговците са запознати с такава  двузначност на термините като приложими, както в договори за покупко-продажба, така също и при договори за превоз. Така, например, терминът”спедитор”/товародател/ (shipper) означава както лицето,предаващо продуктите за превоз, така и лицето, което сключва договора с превозвача. Все пак, тези два”спедитора”могат да бъдат различни лица, например под термина FOB, където продавачът предава стоката за превоз, а купувачът сключва договора с превозвача.

доставка"(delivery)

Особено важно е да се отбележи, че терминът”доставка”се използва с две различни значения. Първо се използва за определяне моментът, когато продавачът е изпълнил своите задължения за доставка, определени в клауза А4. на  INCOTERMS. Второ, терминът”доставка”се използува също и при определяне на задължението на купувача да получи или приеме доставката на стоката, задължение което се явява съгласно клауза Б4  на INCOTERMS. Използувана в този втори контекст, думата”доставка”значи първо че купувачът”приема”самата природа на”C”- термините, именно това, че продавачът изпълнява своите задължения да изпрати стоката и,второ, това че купувачът е длъжен да получи/приеме стоката. Последното задължение е важно, за да се избегнат ненужни задължения/плащания за съхранение на стоките, докато те бъдат вдигнати от купувача. Така например, в съответствие с термините CFR и CIF, купувачът е  длъжен да приеме доставката на стоката и да я получи от превозвача дори ако купувачът не изпълни това свое задължение, то той може да се задължи да възмезди загубите на продавача, който е сключил договор с превозвача, или, алтернативно, купувачът е принуден да плаща DEMURRAGE за това че превозвачът му е предал стоката.  Когато казваме, че купувачът е длъжен да”приеме доставка", това не означава, че купувачът удовлетворява задължение по договора за покупко-продажба,  а само факта,  че продавачът е осъществил своето задължение да предаде стоката за превоз в съгласие с договора за превоз, който той трябва да сключи в съответствие със задълженията по клауза А.3 а) на”C”- термините. Така, ако купувачът, след като получи стоката в пункта на назначението, открие, че стоката не отговаря на условията в договора за покупко-продажба, той може да приложи обичайните мерки,предоставени му от договора за покупко-продажба и съответните закони против продавача. Както вече казахме, тези въпроси не се покриват от действието на INCOTERMS.

Където е подходящо в INCOTERMS 2000 се използува изразът”предоставя стоката в разпореждане на купувача”в определено място. Този израз има същото значение както това на израз”предава стоката", използувана от 1980 в Конвенцията на  ООН за договорапо международната продажба на стоки.

"обичаен”(usual)

Понятието ”обичаен”се появява в няколко термина, например в EXW (Франко Завода) във връзка с времето на доставка (А. 4) и в”C", клаузи относно  документите които продавачът е длъжен да предостави, както и в договора за превоз, който продавачът трябва да осигури (А. 8., А.3). Разбира се, трудно е да се каже какво значи думата”обичайно", но в много случаи е възможно да се определи какво обикновено извършват търговските работници и тогава тази практика да стане ръководна и определяща. В този смисъл, думата”обичаен”е по-подходяща отколкото думата”разумно/приемливо", която изисква оценка не толкова от гледна точка на световната практика, а относно по-трудния за определяне принцип на добросъвестност и честност. При някои обстоятелства и при определена информационна технология, може да се даде необходимото решение за значението на думата”разумно/приемливо". Все пак, поради ред причини, в INCOTERMS думата”обичаен”е общо взето предпочитана пред думата”разумно/приемливо".

"сборове”(charges)  

Във връзка със задължението за изчистване на стоките за внос е необходимо да се определи какво се разбира под ”сборове", които трябва да бъдат платени при внос на стоката. В  INCOTERMS 1990 се използваше изразът”платими официални задължения при износ и внос на стоките". В INCOTERMS 2000, съгласно термина DDP в клауза А. 6 думата”официален”е изпусната, поради това, че тази дума дава неопределеност и  някаква несигурност при определянето на това, дали сборовете се явяват”официални”или не.Заличаването на на тази дума не предполага съществени изменения в значението. ”Сборове”които следва да бъдат платени, засягат само онези сборове, които се явяват необходими следствие на вноса като такъв и за това трябва да се платят съгласно съответните правила за вноса. Всички допълнителни вземания/сборове, явяващи се като частна страна във връзка с вноса,  не следва да  бъдат включвани в тези сборове - такива са напр. сборовете за съхранение на склад, несвързани със задължението за изчистване на стоката и те не се  включват в тези сборове. Все пак, в резултат на изпълнението на това задължение, могат да възникнат и някои разходи за митническите брокери или експедиторите на стоката (такса FORWARDERS), ако страната, задължена с тези дейности не ги извърши сама и за своя сметка.

"пристанища",”места",”пунктове”и”помещения"

("ports",”places",”points”and”premises")

За указване на мястото, където трябва да се достави стоката в INCOTERMS са използувани различни изрази. В термините,предназначени за използване  изключително за превоз на стоки по море, като FAS, FOB, CFR, CIF, DES и DEQ - са използувани изразите като”пристанище на изпращане/отправно пристанище”и”пристанище на предназначение". Общо в други случаи се използува думата”място". В някои случаи се налага също да се указва”пункт”в пристанището или мястото, тъй като  за  продавача може да бъде важно да знае не само че стоката трябва да бъде доставена в определен район или град, но и това, къде на територията на този градследва да се достави стоката и да се предаде на разположение на купувача. В договорите за продажба често липсва такава информация и затова  INCOTERMS предвижда, че ако не е уговорен такъв конкретен пункт вътре в назованото място, и ако там има няколкото такива пунктове, продавачът може да избере пункта който най-добре го устройва (като пример вижте термин FCA клауза А.4). Там където пунктът за доставка се явява”мястото”на продавача, се използува изразът”помещения на продавача”(термин FCA клауза А.4).

кораб”и”съд”("ship”and”vessel")

В термините предвидени за използуване при превоз на стоки по море,”кораб”и”съд”са изрази, използувани като синоними. Ненужно е да се споменава, че терминът”съд/плавателен съд”следва да се използва,  когато съставлява търговски термин, като”Франко протежение на кораба  - уговорено пристанище на натоварване”(FAS) и”Доставено от кораб... - уговорено пристанище в местоназначението”(DES). Също така, с оглед на традиционното използване на израза”Франко борд (уговорено пристанище на натоварване)”в термина FOB, думата”съд/плавателен съд”трябва да се използува именно в тази връзка.

проверка”и”оглед”("checking”and”inspection")

В клаузите A.9. и B.9. на сборника INCOTERMS заглавията”проверка - опаковка и маркировка”и”оглед на стоката”се използватспоред съответното им значение. Въпреки че думите”проверка”и”оглед”са почти синоними, прието е за целесъобразно да се използва първата дума във връзка с задължението за доставка на продавач в съответствие с клауза А.4 и да се остави втората дума за конкретния случай когато се изпълнява”огледът преди изпращане", тъй като такъв оглед обикновено е необходим само, когато купувачът или властите на страната на износа или вноса могат да гарантират че продуктите съответствуват на договорените или официално утвърдените условия преди стоките да са експедирани.

7. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА ПРИ ДОСТАВКА

INCOTERMS са фокусирани върху задължението на продавача за доставка. Прецизното разпределение на функции и разходи по отношение на доставката на стоката от продавача обикновено не предизвиква проблеми, когато страните имат дългосрочни търговски отношения. При това те установяват помежду си практика ("линия на търговски отношения"), която те следват в следващите сделки. Все пак, при установяване на нови търговски отношения, или сключване на договор чрез брокер, което е разпространена практика при продажба на стоки,  следва  да се прилагат условията на договорите за покупко-продажба, а  в случаите когато се прилагат INCOTERMS2000  в този договор, да се използва произтичащото от тях разпределение на  функции, цени и рискове.

8. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА РИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СТОКАТА

Рискът oт загуба или повреда на стоката, както и задължението да се поемат разходите, свързани със стоката, се предава от продавача на купувача, когато продавачът изпълни своето задължение да достави стоката. Тъй като купувачът не е в правото си да отлага или забавя преминаването на рискове и загуби, всички условия предвиждат, че прехвърлянето на риска и загубите има място даже и при доставка, когато купувачът не поема доставката, както е договорено или не дава съответните инструкции и указания (във връзка с времето за освобождаване /разтоварване/ на пратката и/или мястото за доставка), които продавачът да използва за да изпълни своето задължение за доставка на стоките. Необходимо изискване за такова предварително прехвърляне на риск и загуби се явява определянето на стоката като предназначена за купувача, което е уговорено в договора.

Това изискване е особено  важно за термина EXW, тъй като при всички други термини стоките обикновено са определени  като предвидени за купувача, когато са взети мерки за тяхното разтоварване или експедиране (термини”F”- и”C”термини) или тяхната доставка до местопредназначението (термини  -"D"). В изключителни случаи стоките могат да бъдат изпратени от продавача без опаковка, без точното определяне на количеството за всеки купувач. В такъв случай предаването на риска и загубите няма да има място, ако преди това стоката не е определена по гореспоменатия способ (вижте също чл.69.3 на Конвенции на ООН от 1980”За договори за международната продажба на стоки) AS.

9. ТЕРМИНИ (THE TERMS)

9.1”E”(EX) - терминът възлага минимални задължения: продавачът е длъжен само да предостави стоката в разпореждане на купувача в договореното място - обикновено собствените помещения на продавача. От друга страна, както често става в практиката, продавачът помага на купувача при товаренето на стоката върху превозното средство, предоставено от купувача. Въпреки че терминътEXW би отразявал това по-добре, ако задълженията на продавача биха разширени така, че да включват товарене, бе прието решението да се запази традиционният принцип за минималното задължение на продавача в съответствие с условията на термина под EXW, така че те могат да бъдат използувани в случаите когато продавачът не желае да приема никакво задължение за товарене на стоката. Ако купувачът желае продавачът да направи повече, това трябва да бъде изяснено и уговорено в договора на покупко-продажба.

9.2”F(Free)- терминът означава, че продавачът е длъжен да предаде стоката на посочения от купувача превозвач. Пунктът, в който страните предвиждат доставката да се осъществи съгласно терминът”FCA”поражда трудности поради голямото разнообразие на обстоятелства, които могат да се срещнат в договори, в които се използва този термин. Така, стоките могат да бъдат натоварени на транспортното превозно средство, изпратено от купувача, за вдигане стоката от помещенията на продавача, а от друга страна стоката да бъде разтоварена от превозното средство, изпратено от продавача в  терминал, определен от купувача. INCOTERMS 2000 отчита тези алтернативи чрез уговаряне на това, че когато мястото на доставка, посочено в договора, е помещението на продавача, доставката е осъществена, когато стоките са натоварени на превозното средство на купувача, а в други случаи доставката е осъществена, когато стоките са предоставени в разпореждане на купувача без разтоварването им от превозното средство на продавача.

Пунктът на доставка по смисъла на термина FOB, който съвпада с термините CFR и CIF, остава непроменен в INCOTERMS 2000,въпреки значителните спорове. Въпреки че понятието на термина FOB -”доставка на стоката до борда на кораба”("across the ship's rail"), днес може да изглежда неуместно в много случаи, то въпреки всичко се разбира и се използва от търговците с отчитане наобстоятелството за наличието на товарно-разтоварно оборудване. Усещаше се, че промяна на пункта за доставка по смисъла на термина FOB, създава ненужно объркване, особено във връзка с продажба на стоки които са превозени по море, обичайно посредствомчартър-парти.

За съжаление, думата”FOB”се използува от някои търговци просто за да се даде някакъв пункт за доставка, като”FOBфабрика",”FOB завод",”FOB от завода на продавача”или други вътрешни пунктове, при това пренебрегвайки значението на абревиатуратаFOB (Free On Board) Франко борд. Остава положението, че  при такова използване на термина”FOB”се създава объркване и следва да бъде избягвано.

Важна промяна има терминът FAS, която се отнася се до задължението за изчистването на стоките за износ, като обикновено в практиката това задължение се възлага на продавача, а не на купувача. За да се обърне дължимото внимание върху тази промяна, тя е маркирана с главни букви в предисловието на термина FAS .

9.3”C- терминът възлага на продавача задължението за сключи договор за превоз при обичайните условия за своя сметка. Затова, пункта до който той трябва да плаща транспортните разходи, непременно следва да бъде указан след съответният”C”термин. В съответствие  с термините CIF и CIP продавачът е длъжен да застрахова стоката и да поеме разходите по застраховката. Тъй като точката за разделянето на разходите е фиксирана в страната на предназначение,”C"- терминът често се смята погрешно за договор за пристигане, при който продавачът поема всички рискове и загуби, докато стоките действително не пристигнат в договорения пункт. Все пак, следва да се отбележи, че”C"- термините имат същата природа като”F"- термините по отношение на това, че продавачът изпълнява договора в страната на изпращане или експедиране. Така, договорите за покупко-продажба съгласно”C"-термините, подобно на договорите под”F"-термините, попадат в категорията на договорите за изпращане.

В природата на договорите на изпращане е заложено това, че докато продавачът е длъжен да плаща обичайните транспортни разходи за превоза на стоките по обичаен маршрут и начин до договореното място, то рискът от загуба или повреда на стоките, както и допълнителните разходи, произлизащи от събития, случващи се след като стоките са предоставени за транспорт, се поемат от купувача. Следователно,”C"-термините се различават от всички други термини по това, че те съдържат две”критични”точки. Едната показва точката до която продавачът е длъжен да организира транспорта и поема разходите съгласно договора за транспорт, а другата служи за разпределението на риска. Затова се изисква максимално внимание при добавяне на задължения към продавача, които му прехвърлят риска отвъд гореспоменатата”критична”точка за разпределението на риск.  Същността на”C”-термините се крие в освобождаването на продавача от всякакви следващи рискове и разходи, след като в  изпълнението на задължението си по договора за покупко-продажба, той е сключил договор за транспорт, предавайки стоката на превозвача и осигурявайки застраховка в съответствие с термините CIF и CIP.

Същността на”C"-термините като договори за изпращане също може да се илюстрира от общо разпространеното използване на документарните акредитиви, като предпочитан начин на плащане, използуван при такива условия. В случаите, когато страните по договора за покупко-продажба  са се договорили така, че  продавачът да получи дължимото плащане при представяне в банката насъгласуваните документи за експедиране като документарен акредитив, то щеше напълно да противоречи на основното предназначение на документарния акредитив, ако продавачът поеме и по-нататъшни рискове и загуби след като плащането вече е извършено по документарния акредитив или след изпращането и експедиране на стоките. Разбира се, продавачът ще поеме всички разходи по договора за транспорт, независимо от това,  дали товарът е предплатен след изпращането или е платим (следва да се плати) вместоназначението (навлото подлежи на плащане от товарополучателя в пристанището на назначението); като и  допълнителните разходи които могат да възникнат от последващи събития след доставката и експедирането, непременно са за сметка на купувача.

Ако продавачът следва да предостави договор за превоз, който да включва плащане на мита, данъци и други сборове, тезиразходи естествено задължават продавача до размера и в степента, които са му предписани в договора. Това сега е ясно формулирано в клауза A 6 за всички”C"-термини.

Ако обикновено се сключват няколко договора за превоз, свързани с претоварване на стоките в междинни пунктове за достиганена договореното местоназначение, продавачът следва да плаща всичките тези разходи, включвайки всеки разход, възникнал при претоварването на стоките от едно превозно средство на друго.  Ако, все пак, превозвачът упражни своите права съгласно договора за превоз TRANSSHIPMENT - или подобна клауза, за избягване на непредвидени препятствия (като лед, задръстване, стачки, трудови нарушения, правителствени постановления, война или военни действия), тогава всеки допълнителен разход, произтичащ от това, ще бъде за сметка на купувача, тъй като задължението на продавача е ограничено до осигуряването на обичайния договор за транспорт.

Често страните по договора за покупко-продажба желаят да уточнят до каква степен и размер продавачът е длъжен да обезпечава (покрива) договора за доставка, включително разходите за разтоварване. Тъй като такива разходи са обикновено покрити от навлото, когато стоките са превозени по обикновени сухопътни линии за експедиране, договорът за покупко-продажба често предвижда стоките да бъдат превозени по такъв начин или поне да бъдат превозени в съответствие с”условия за превоз на товари с лайнер/рейсов транспортен съд/". В други случаи, след термините CFR или CIF се добавя думата”включително разтоварване". Все пак, препоръчително е да не се използуват съкращения и абревиатури, добавени след”C"- термините,  освен ако в съответната област на търговия значението на абревиатурите се разбира еднозначно и се приема от договарящите се страни или от съответното приложимо право или обичай на търговия.

Продавачът не следва, а и не може без да изменя природата на”C”термините, приемайки каквото и да е задължение във връзка с пристигането на стоките в местоназначението, тъй като рискът от  забавяне при превоза се носи от купувача. Поради това всяко задължение във връзка с време и срокове, задължително следва да се отнася към мястото на изпращане или експедиране, например,”изпращане (експедиране) не по-късно от . . .”. Като пример договор от вида”CFR Хамбург не по-късно. . .”на практика се явява неправилнен и  може да доведе до всевъзможни интерпретации. Може да се предположи, че страните имат предвид било стоката да стигне в Хамбург в определен ден и в този случай договорът се явява като договор за получаване, а не за изпращане, или  в друг случай, когато продавачът трябва да изпрати стоката в такова време, че да пристигне в Хамбург до определената дата,  освен ако превозът не се забави заради непредвидени събития.

В търговията се случва стоките да се купуват докато те са на море, и в такива случаи, след търговските условия се прибавя думата”при плаване". Тогава в съответствие със термините CFR и CIF,  рискът от загуби или повреди на стоките вече е преминал от продавача върху купувача и могат да възникнат недоразумения и интерпретации в тълкуванията. Една от възможностите е да се запази и поддържа обикновеното значение на CFR и CIF-термините във връзка с разпределението на риска между продавач и купувач, именно онзи риск, следващ от изпращане на стоката: това би означавало че на купувача може да се наложи да  приеме последствията от събития, които биха имали значение в този момент, ако договорът за покупко-продажба е в сила. Другата възможност е да се уточни, че преминаването на риска съвпада с времето когато договорът за покупко-продажба е осъществен. Първата възможност е по-реална и практична, тъй като обикновено е невъзможно да се установява състоянието на стоките по време на превоза. Поради тази причина член 68 от Конвенцията на ООН от 1980 година за договорите за международната продажба на стоки предвижда, че”ако обстоятелствата налагат, рискът се поема от купувача от момента на предаване на стоката на превозвача, който е издал документите, включени в договора за превоз". Все пак, има изключение към това правило когато”продавачът е извест?н (знаел е) или трябва да знае че стоките са изгубени или повредени и не е уведомил за това купувача". Така, тълкуванието на термините CFR или CIF, с добавянето на думата”при плаване", ще зависи от приложимото (действащото) право към договора за покупко-продажба. На страните се препоръчва да изясняват приложимото право (действащото законодателство) и решенията които могат да последват оттам. В случай на съмнение, на страните се препоръчва да изяснят този въпрос в своя договор.

На практика, страните често продължават да използуват традиционният израз C&F (или C и F, C+F). Въпреки всичко, в повечето случаи се оказва, че те разглеждат тези изрази като еквивалент на CFR. За да избягват трудностите при тълкуване на своя договор, страните следва да използуват правилния термин на INCOTERMS, а именно CFR, който е единствено приет в целия свят като стандартна абревиатура на термина ”Стойност и навло”(. ... уговорено пристанище на местоназначение).

Термините CFR и CIF в клауза А.8 от сборника INCOTERMS 1990 задължават продавача да предоставя копие на договор за чартиране /CHARTERPARTY/, винаги когато неговият транспортен документ (обикновено товарителница/коносамент) съдържа препратка към договор за чартиране /CHARTERPARTY/, например, посредством частното означение ”всички други клаузи и условия отнасящи се додоговор за чартиране /CHARTERPARTY/". Въпреки че, договарящата страна винаги следва да бъде в състояние точно да установи всички условия на своя договор - за предпочитане когато се сключва договорът за покупко-продажба - на практика се оказва, че  за предоставянето на договор за чартиране /CHARTERPARTY/ в съответствие с гореспоменатото,  възникват проблеми, особено във връзка с транзакции и операции по документарния акредитив. Задължението на продавача в съответствие с термините CFR и CIF да предоставя копие на договор за чартиране /CHARTERPARTY/ заедно с други транспортни документи е изпуснато в INCOTERMS 2000.

Въпреки че клауза А.8. от сборника INCOTERMS прави опит да гарантира, че продавачът осигурява на  купувачa ”доказателство за доставка", то следва да се подчертае, че продавачът изпълнява това изискване когато предостави “обичайното” доказателство.  В съответствие  с термините CIP и CIF това ще бъде ”обичайният документ за транспорт” и съгласно термините CFR и CIF това саконосаментът или товарителницата. Транспортните  документите следва да бъдат”чисти", което значи, че те не съдържат клаузи или условия, констатиращи лошо състояние на стоката или опаковката. Ако такива клаузи или указания се съдържат в документа, той се разглежда като”нечист”и тогава не се приема от банките за транзакции по документарен акредитив. Все пак, трябва да се отбележи, че дори без такива клаузи или указания документът за транспорт обикновено не предоставя на купувача неоспоримо доказателство по отношение на превозвача, че стоката е експедирана в съответствие с условията на договора за покупко-продажба. Обикновено превозвачът, в стандартен текст на първата страница на документа за”транспорт", се отказва да поема отговорност за информация относно стоките, уточнявайки, че подробностите включени в документа за”транспорт", представляват сами по себе си изявления на спедитора/товародателя. В съответствие с повечето приложими закони и принципи, превозвачът в крайна сметка трябва да използува разумни средства за проверка на достоверността на информацията и неговата невъзможност да направи това, може да го направи отговорен към товарополучателя. Все пак, в контейнерната търговия, превозвачът няма възможност и методи за проверка насъдържанието в контейнера, освен ако той лично не отговаря за натоварването на контейнерът.

Съществуват само два термина, свързани със застраховка, а именно CIF и CIP. Под тези термини продавачът е длъжен да направи застраховка в полза на купувача. В други случаи страните сами решават дали да се застраховат и в каква степен на покритие да бъде тя. Тъй като продавачът сключва застраховка в полза на купувача, той не знае точните изисквания на купувача. В съответствие с условията за застраховане на товари на Обединението на лондонските застрахователи, застраховането се осъществява с ”минимално покритие” по клауза ”C", ”средно покритие” по клауза ”B”и "пълно покритие”по клауза A . Тъй както при продажбата на стоки по клаузаCIF купувачът би желал да продава товарите по време на път на последващ купувач,  който на свой ред също желае да препродаде стоките отново, невъзможно е да се знае размерът на застраховката, подходяща за такива последващи купувачи и затова, традиционно се избира минимално покритие по CIF, което при необходимост позволява на купувача да поиска от продавача допълнителна застраховка. Застраховка с  минимално покритие, все пак е неподходяща за продажба на промишлени стоки където рискът от кражба, злоупотреба,  неправилна транспортна обработка или съхранение изисква много повече отколкото покритието при условието C. Тъй като за разлика от термина CIF, терминът CIP обикновено се използва за продажбата на промишлени стоки, целесъобразно би било да сесключва застраховка с пълно покритие по CIP, вместо покритието за минимум по CIF. Но различните варианти в задължението за застраховка на продавача по CIF и CIP водят до объркване, защото и двата термина ограничават задължението за застраховката на продавача до прикритието за минимум застраховка. За купувач по термина CIP е особено важно да знае следното: ако се наложи да поиска допълнителна застраховка, той следва да се договори с продавача, че последният може да му издаде допълнителна застраховка или, алтернативно, сключва самолично застраховка за разширено покритие. Съществуват и определени случаи, когато купувачът може да поиска повече защита, отколкото се дава съгласно застрахователната клауза A “пълно покритие”, например застраховка срещу война, бунтове, гражданско вълнение, стачка или други нарушения на работата. Ако купувачът желае продавачът да сключи такава застраховка, той трябва съответно да го уведоми, и в този случай продавачът е длъжен да направи такава застраховка, ако е възможно.

9.4 D- термините по природа се отличават от ”C”- термините, тъй като в  съответствие с термина ”D", продавачът е отговорен за пристигането на стоките при договорения пункт или местоназначение на границата или в страната на внос. Продавачът е длъжен да поеме всички рискове и разходи на стоките до това място. Следователно,”D”-термините означават договори за пристигане, докато”C”- термините означават договори за изпращане .

В съответствие с термините ”D", с изключение  термин DDP, продавачът не е длъжен да доставя стоките след митническа обработка за внос в страната на предназначение.

Обичайно в съответствие с термина DEQ продавачът би бил длъжен да оформя митнически стоките за внос, тъй като стоките трябва да се получат в страната на вноса в същия вид, в който се натоварват от кея на пристанището. Но поради промени в процедурите за митническа обработка в повечето страни, то сега е по-подходящо страната-домакин (или местно лице в страната на получаване) да осъществява митническите формалности и да внася митата и другите сборове. Така, в термина DEQ бе внесена промяна по същата причина като промяната в термина FAS, за която се спомена по-горе. Както в термина FAS , така и в термина DEQ, промяната е маркирана с главни букви в предисловието.

Оказва се, че в много страни търговските термини, които не са включени в INCOTERMS, се използват основно прижелезопътните превози ("FRANCO границата", ”FRANCO - FRONTIERE",”FREI GRENZE"). Все пак, при такива термини обикновено не се подразбира, че продавачът следва да поема риска от загуби или повреди на стоките при транспорта до границата. За предпочитане при такива обстоятелства е да се използва терминът CPT с посочване на границата. От друга страна, ако страните предвиждат, че продавачът следва да носи риска при транспорта,  подходящо ще бъде използването на термина DAF с посочване на границата.

Терминът”DDU“ бе добавен във версията на INCOTERMS от 1990 г. Терминът изпълнява важна функция в случаите, когато продавачът е готов да достави стоките в страната на предназначение без осъществяване на митническите формалности по стоките за внос и плащането на митата. В страни, където митническите формалности представляват определена трудност и загуба на време, за продавача би било рисковано да поеме задължението да достави стоките след митническото учреждение. Въпреки че, в съответствие с клаузите B5 и B6 на термина DDU, купувачът е длъжен да поеме допълнителните рискове и разходи, които могат да възникнат от невъзможността му да да изпълнява своите задължения за митническото оформяне на вноса, на продавача се препоръчва да не използува термин DDU в страни, където могат да се очакват трудности  в митническото оформяне на вноса.

10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" /”NO OBLIGATION”/

Както се вижда изразите ”задължения на продавача” и ”задължения на купувача” на INCOTERMS се отнасят единствено къмзадълженията на страните една към друга. Затова думите ”без задължение” са включени за всеки случай, когато едната страна няма задължение към другата страна. Така например, ако в съответствие с клауза А 3 от съответния термин продавачът следва да сключидоговор и да заплати разходите за превоз, думите ”без задължение” се срещат под заглавието ”договор за превоз” в клауза B 3.а), определяйки позицията на купувача. Отново, когато никоя страна не е задължена на другата, думите ”без задължение” ще се появяват във връзка с двете страни, например, във връзка със застраховката.

В двата случая  е важно да се подчертае, че дори когато едната страна  е в състояние ”без задължение” към другата, при изпълнение на определена задача, това не значи че изпълнението на тази задача не е в неин интерес. Така, например, само защото купувачът в съответствие с термина CFR няма никакво задължение към продавача за сключване на договор за застраховка по клауза B4, е ясно, че в негов интерес е да сключи такъв договор, тъй като по клауза А.4. продавачът няма такова задължение да открие застраховка.

11. ВАРИАНТИ НА ИНКОТЕРМС /VARIANTS OF INCOTERMS /

В търсене на по-голяма точност на термина страните често добавят думи към  INCOTERMS. Трябва да се подчертае, чеINCOTERMS не дава указания за такива допълнения. Така, ако страните не могат при традиционната  търговия да намерят сигурен начин за тълкование на такива допълнения, те могат да срещат сериозни проблеми, когато не могат да постигнате еднозначното им тълкуване.

Ако например при използуване на общите изрази ”FOBнатоварен/stowed/” или ”EXW включително натоварен/loaded/" е невъзможно да се установи общо понятие в целия свят във връзка с това, че задълженията на продавача са разширени не само относно стойността на фактическото натоварване на стоката в кораба или на съответното превозно средство, но също включва и риска отслучайна загуба или повреда на стоките в процеса на натоварването. Поради тези причини, настоятелно се препоръчва на страните точно да изясняват дали само имат предвид, че задълженията или стойността на операциите по натоварването и зареждане трябва да се поемат от продавача или дали той също трябва да носи риск до фактическото извършване на натоварването. На този въпросINCOTERMS не дава отговор: следователно, ако и договорът не описва точно намеренията на страните, те могат да се сблъскат смножество трудности и загуби.

Въпреки че INCOTERMS 2000 не предвижда много от обикновено използуваните варианти, предисловията към някои търговски термини, наистина предупреждават страните за необходимостта от специални договорни условия, ако те желаят да се отклонят от условията на INCOTERMS.

EXW - добавя се задължението на продавача да натовари стоката на транспортно средство на купувача.

CIF/CIP - купувачът се нуждае от допълнителна застраховка

DEQ - добавя се задължението на купувача да плати разходите след разтоварването

В някои случаи продавачите и купувачите се препращат към търговската практика с контейнери и търговия а нает чартър /charter party trade/. При тези обстоятелства е необходимо точно да се разграничат задълженията между страните по договора за транспорт и задълженията им един към друг по договора за покупко-продажба . За съжаление, няма авторитетни определения за изрази като”контейнерни условия / liner terms/” и ”сборове за транспортна обработка на терминал / terminal handling charges/”(THC). Разпределението на разходите в съответствие с такива термини може да бъде различно в различни места и да се изменя периодически. Препоръчва се на страните да изясняват в договора за покупко-продажба как такива разходи следва да се разпределят помежду им.

Често използувани изрази в чартърните договори /CHARTERPARTIES/ като ”FOB-Франко борд натоварено", ”FOB - Франко борд, натоварено и приведено в готовност", понякога се използуват в договорите за покупко-продажба, за да изяснят до каква степен продавачът е длъжен да организира натоварването и подготовката на стоките в състояние на готовност на борда на кораба. При добавяне на такива думи в договора за продажба следва да се пояснява дали допълнителните задължения се отнасят само за загубитеили и за двете - разходи и рискове.

Както вече споменахме термините на INCOTERMS отразяват обичайната търговска практика. Все пак, в някои случаи - особено където INCOTERMS 2000 се различава от INCOTERMS 1990 - страните могат да решат, че търговските условия се проявяват различно.  В предисловието на термините се напомня за такива варианти, които са отбелязани с думата ”However-Обаче".

12. ОБИЧАИ НА ПРИСТАНИЩЕТО ИЛИ НА КОНКРЕТНАТА ТЪРГОВИЯ /CUSTOMS OF THE PORT OR OF A PARTICULAR TRADE /

Откакто INCOTERMS предлага набор от термини за използване в различни сфери на търговия и райони, не винаги е възможно задълженията на страните да се формулират с точност. Затова в някаква степен е необходимо да се отнесем към обичая на пристанището или конкретната търговска практика или практиките които страните сами са могли да установят в своите предишни сделки (вижте челен 9 на Конвенцията на ООН от 1980 за договори за международната търговия със стоки). Разбира се, желателно е продавачите и купувачите взаимно и своевременно  да се информират  за такава обичаи при обслужването на своя договор и при възникване на неяснота да изясняват своята законова позиция чрез съответните и подходящи клаузи в договора си за покупко-продажба. Такива специални условия в конкретния договор могат да  заменят или изменят всичко, което бе формулирано като правило за тълкование на различните термини INCOTERMS.

13. ВЪЗМОЖНОСТИ НА КУПУВАЧА ОТНОСНО МЯСТОТО НА ТОВАРЕНЕ /THE BUYER'S OPTIONS ASTOTHE PLACE OF SHIPMENT

В определени ситуации е невъзможно в момента на сключване на договора за покупко-продажба да се приеме прецизно решение относно точния пункт или дори мястото където продавачът следа дадостави стоките за превоз. Например, може да бъдепосочена само територията или достатъчно голямо място - примерно, пристанище и то обикновено с уговорката, че купувачът има право или задължение по-късно да посочи конкретен пункт от тази територия или място. Ако купувачът има задължение да посочи конкретен пункт, в съответствие с гореказаното, в резултат на неизпълнение на това задължение поема отговорност за рискове и извършени допълнителни разходи (клаузи B 5 / B 7 за всички термини). Освен това, отказът на купувача да ползва правото си да посочи конкретния пункт /място/, може да даде право на продавача да избере най-подходящото за него място (FCA клауза А.4).

14. МИТНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ /CUSTOMS CLEARANCE/

Терминът ”митническо оформяне” предизвиква недоразумения. Така, всеки път позовавайки се на задължението на продавачаили купувача да поеме задължението си във връзка с преминаване на стоките през митницата на страната на износа или вноса,  следва пояснението, че това задължение включва не само плащането на мита и всякакви други сборове, но също изпълнението на всички административни процедури и действия, свързани с преминаването на стоките през митницата и информацията на властите в тази връзка. В някои географски области се смята, макар и съвършено неправилно, че е неуместно  да  се използват термини относно задължението за митническо оформяне,  както в търговията в рамките на Европейското икономическо пространство и други области за свободна търговия, където отсъства  задължение да се плащат митнически сборове и са премахнати всякакви ограничения  за внос или износ. За  изясняване на това положение в клауза А.2. и Б.2., А.6. и Б.6. в съответните термини са добавени, думите ”където трябва/ако се наложи / where applicable” за използването им без каквото и да е двусмислие в случаите, когато митническите процедури не са необходими.

Обикновено е желателно митническото оформяне да  се урежда от страната ”домакин" /DOMICILED/, в страната, където таковаоформяне следва да става или поне чрез някой действащ от нейно име. Така, износителят обикновено следва да оформя стоките заизнос, докато вносителят следва да оформя стоките за внос.

INCOTERMS 1990 се разминават с този принцип при търговските термини EXW и FAS (задължение за митническо оформяне на купувача) и DEQ (задължение за митническо оформяне на продавача), но в редакцията на INCOTERMS 2000 термините FAS и DEQвъзлагат задължението за митническо оформяне на стоките за износ на продавача, а стоките за внос съответно на купувача, докато терминът EXW - представляващ минимум задължения за продавача, е оставен неизменен (задължението за митническо оформяне за износ се възлага на купувача). В съответствие с термина DDP продавачът отделно се съгласява да извърши това, което следва от наименованието на термина - Доставено, Мито Платено - именно да оформя стоките за внос и заплаща произтичащите от това митни сборове.

15. ОПАКОВКА /PACKAGING /

В повечето случаи, страните знаят предварително какво опаковане е необходимо за безопасното транспортиране на стоките към местоназначението. Но тъй като задължението на продавача да опакова стоките добре, може да варира в зависимост от вида и времетраенето на предвидения транспорт, уместно е да се  предвидят задължения за продавача  да опакова стоките в съответствие с условията  за транспортиране, но единствено дотолкова, доколкото обстоятелствата по транспортирането и вида на транспорта са му известни преди договорът за покупко-продажба да бъде изпълнен (вижте чл. 35.1. и 35.2.B. от Конвенцията на ООН от 1980 за договори за международна продажба на стоките, където стоките, включително опаковката, трябва да ”съответстват на всяка конкретна цел, пряко или косвено известна на продавача в момента на сключване на договора, освен в случаите, когато обстоятелствата свидетелстват, че на купувача не се е налагало или не е било целесъобразно да разчита на знанието и съждението на продавача.") .

16. ОГЛЕД НА ТОВАРА /INSPECTION OF GOODS/

В много случаи на купувача се препоръчва да договори преглед на стоките преди или в момента на предаването им за транспорт от продавача (така наречения оглед преди експедиция или PSI). Ако договорът не предвижда друго, купувачът сам плаща стойността за такъв оглед, който се провежда в негов собствен интерес. Все пак, ако огледът се прави, за да позволи на продавача да изпълни някои свои задължителни правила, прилагани за износа на стоките в неговата  страна, продавачът трябва сам да плати за този оглед, освен ако не е използуван терминът EXW  и в този случай разходите на такъв оглед са за сметка на купувача.

17. ВИД ТРАНСПОРТИРАНЕ И СЪОТВЕТНИЯ ТЕРМИН НА INCOTERM 2000 /MODE OF TRANSPORT AND THE APPROPRIATE INCOTERM 2000

Any mode of transport

Group E

EXW Ex Works (... named place)

ФРАНКО ЗАВОДА (... уговорено място)

Group F

FCA Free Carrier (... named place)

ФРАНКО ПРЕВОЗВАЧА (... уговорено място)

Group С

CPT Carriage Paid To (... named place of destination)

ПРЕВОЗ, ПЛАТЕН ДО (... уговорено местоназначение)

CIP Carriage and Insurance Paid To (... named place of destination)

ПРЕВОЗ И ЗАСТРАХОВКА, ПЛААТЕНИ ДО (... уговорено местоназначение)

Group D

DAF Delivered At Frontier (... named place)

ДОСТАВЕНО НА ГРАНИЦА (...уговорено място)

DDU Delivered Duty Unpaid (... named place of destination)

ДОСТАВЕНО, МИТО НЕПЛАТЕНО (... уговорено местоназначение)

DDP Delivered Duty Paid (... named place of destination)

ДОСТАВЕНО, МИТО ПЛАТЕНО (... уговорено местоназначение)

Maritime and inland waterway transport only

Group F

FAS Free Alongside Ship (... named port of shipment)

ФРАНКО ПРОТЕЖЕНИЕ НА КОРАБА (... уговорено пристанище за натоварване)

FOB Free On Board (... named port of shipment)

ФРАНКО БОРД (... уговорено пристанище за натоварване)

Group С

CFR Cost and Freight (... named port of destination)

СТОЙНОСТ И НАВЛО  (... уговорено пристанище в местоназначението)

CIF Cost, Insurance and Freight (... named port of destination)

СТОЙНОСТ, ЗАСТРАХОВКА И НАВЛО (... уговорено пристанище в местоназначението)

Group D

DES Delivered Ex Ship (... named port of destination)

ДОСТАВЕНО ОТ КОРАБ (... уговорено пристанище в местоназначението)

DEQ Delivered Ex Quay (... named port of destination)

ДОСТАВЕНО ОТ КЕЙ (... уговорено пристанище в местоназначение)

18. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ/THE RECOMMENDED USE

В някои случаи в предисловието се препоръчва използването или не, на определен термин. Това е особено важно във връзка с избора между термините FCA и FOB. За съжаление, търговските работници продължават да използуват FOB там, където той е напълно неуместен, като при това принуждават продавачът да поема рискове вследствие предаването на стоките на превозвача, определен от купувача. FOB е подходящ за използване само когато стоките са предназначени за доставка ”през борда на кораба”или  в краен случай на кораба, а не когато стоките се предават на превозвача за последващо претоварване на кораба,  например натоварени в контейнери или прехвърлянето им с камиони или вагони в така нареченият ”ро-ро”транспорт. Поради това в предисловието на термина FOB се прави настоятелно предупреждение за това, че терминът не трябва да се използва, когато страните нямат намерение да доставят стоките през борда на кораба.

Случва  се страните  погрешно да използуват термини, предвидени за транспорта на стоките по море, когато се предполага друг вид транспорт. Това може да породи невъзможност за продавача да изпълни своето задължение да предостави на купувача  съответния документ (например коносамент/сметка на товар, морска товарителница  или електронен еквивалент).

Горната таблица показва ясно кой търговски термин  в INCOTERMS 2000  е подходящ да се използува при всеки вид транспорт. Впредисловието на всеки термин е указано също дали съответният термин може да бъде използуван за всички видове транспорт или само за транспорт на стоки по море.

19. КОНОСАМЕНТ И ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ /THE BILL OF LADING AND ELECTRONIC COMMERCE /

Обичайно, бордовият коносамент/товарителница на пратката е единственият приемлив документ, който продавачът може да представи в съответствие на термините CFR и CIF. Коносаментът/товарителницата изпълнява три важни функции, а именно:

  • доказателство че стоката е доставена на кораба,
  • свидетелство за сключването на договора за превоз, и
  • средство за прехвърляне на права на транзитни стоки при преминаване към другата страна посредством предаването на нейния документ.

Други транспортни документи, с изключение на коносамента/товарителницата биха изпълнили  първите две споменати функции, но не могат да контролират транзитната доставка на стоките в местоназначението или не предоставят възможност на купувача  да продава транзитната стока чрез предаване на документите на новия купувач. Вместо това, другите транспорти документи определят страната, имаща право да получи стоките в местоназначението. Фактът че притежанието на коносамента/товарителницата е необходимо условиеза получаването на стоките от превозвач в местоназначението, прави особено трудна задачата за заместването му с електронен документ.

Обикновено се издават коносамент/товарителници в няколко оригинала, но за купувача или банката,  действуваща под неговите инструкции при плащане е особено важно да се гарантира че продавача е предал всички оригинали (т. нар. ”пълен набор"). Това същопредставлява изискване  на ICC /Rules for Documentary Credits – Еднообразни правила за документарните акредитиви/ на Международната търговска камара, текущата версия на които излиза в деня на публикуването на INCOTERMS 2000 : публикация № 500 на ICC) .

Транспортните документи трябва да свидетелстват не само за доставката на стоките от превозвача, но също и че стоките, доколкото превозвачът може да го подтвърди, са  получени в пълна изправност,  добър вид и състояние. Всяко записване в транспортните документи, показващо, че стоките не са получени в необходимото състояние, прави документа ”нечист”и по този начин неприемлив в съответствие с правилата за документарните акредитиви.

Въпреки особената правна природа на коносамента се предполага, че в близко бъдеще той ще бъде замене с електронен документ. Още във версията на INCOTERMS от 1990г. е отбелязано това очаквано развитие. Според клаузите A8, термините за хартиени документи могат да бъдат заменени с електронни съобщения при положение, че страните се договорят да комуникират електронно. Такива съобщения могат да бъдат предадени направо на заинтересованата страна или чрез трета страна, предоставяща и осъществяваща допълнителни услуги. Една такава полезна услуга, която може да бъде предоставена от трета страна, е вписване на последователни бенефициенти на коносамента/товарителница. Системи, предоставящи такива услуги, като така наречената услуга БОЛЕРО, могат да изискват по-нататъшна поддръжка от съответните юридически норми и принципи, както това утвърждава CMI 1990 с правилата за електронни товарителници/коносамент /CMI 1990 Rules for Electronic Bills of Lading/  и клаузи 16 - 17 от 1996 /UNCITRAL Model Law on Electronic Commerce – Проект на закон за  електронна търговия/ .

20. НЕПРЕДАВАЕМИ ТРАНСПОРТНИ ДОКУМЕНТИ ВМЕСТО КОНОСАМЕНТ/ТОВАРИТЕЛНИЦА/ NON-NEGOTIABLE TRANSPORT DOCUMENTS INSTEAD OF BILLS OF LADING

В последните години значително се опростиха документарните практики. Коносаментите/товарителниците често се заменят с непредаваеми /NON-NEGOTIABLE/ документи, подобни на тези, които се използуват за други видове транспорт освен морския. Тези документи се наричат ”морски товарителници / sea waybill/", ”товарителници на лайнер за контейнери /liner waybills/", ”разписки за товар/freight receipts/", или варианти на такива изрази. Непредаваемите /NON- NEGOTIABLE/ документи са напълно задоволителни и се използуват, освен когато купувачът желае да продава стоки по време на път чрез предаване на хартиен документ на новия купувач. За да е възможно това, трябва да е запазено задължението на продавача да предоставя коносамент/товарителница в съответствие с CFR иCIF. Все пак, ако договарящите страни знаят, че купувачът не е замислил да продава транзитно стоките, те могат да се договорят специално за освобождаване на продавача от задължението да предоставя коносамент/товарителница или, в друг случай,  могат да използуват термините CPT и CIP където няма изискване да се предоставя коносамент/товарителница.

21. ПРАВО ЗА ИНСТРУКЦИИ НА ПРЕВОЗВАЧА /THE RIGHT TO GIVE INSTRUCTIONS TO THE CARRIER/

Купувач, плащащ стоките в съответствие с термина ”C” следва да бъде сигурен, че получавайки плащането, продавачът няма да разпореди на превозвача нова инструкции за стоката. Някои транспортни документи, използувани при определени видове транспорт (въздушен, автомобилен или железопътен), предоставят на договарящите страни възможност да се възпрепятства продавачът да издава нови инструкции на превозвача, снабдявайки купувача с определен оригинал или дубликат на товарителницата. Документите които сеизползват вместо коносамент/товарителница за морски транспорт обикновено не съдържат такава ”възпрепятстваща” функция. Международният морски комитет поправя този недостатък на горепосочените документи като въвежда през 1990г. ”Единни правила за морски товарителници" /Uniform Rules for Sea Waybills/, позволявайки на страните да включват клауза ”без разпореждане", според която продавачът, чрез инструкцията предава на превозвача право на разпореждане със стоката по отношение на доставката на товара, на никой друг или на друго място, освен уговореното в товарителницата.

22. Арбитражен съд към Международната търговска камара /ICC ARBITRATION/

Договарящите страни, които в случай на разногласие със своя партньор по договора за покупко-продажба допускат възможността да се обръщат  към Арбитражния съд на Международната търговска камара /ICC /, следва ясно и точно договорят това в своя договор за покупко-продажба, а в случай  на липса на единен договорен документ, при размяната на кореспонденция, която също представлява своеобразно споразумение между тях. Фактът на включването на един или повече варианти на INCOTERMS в договор, или свързаната с това кореспонденция сам по себе си НЕ представлява споразумение за възможността до прибягване към арбитраж на ICC .

Международната търговска камара (ICC) препоръчва следното стандартно условие за арбитраж:

"Всички разногласия, произтичащи от/или във връзка с настоящия договор, окончателно следва да се разрешат в съответствие с Правилата на Арбитражния съд на Международната търговска камара от един или повече арбитри, назначени в съответствие указаните Правила .”

EXW - EX Works ( ... named place)

ФРАНКО ЗАВОДА (... уговорено място)

Терминът "Франко заводa" означава, че продавачът е изпълнил задължението си по доставката, когато е предоставил стоките в разпореждане на купувача в своето предприятие или друго уречено място (завод, фабрика, склад и т.н.), не е извършено митническото оформянеза износ и не е задължен с натоварването на стоките на превозно средство. Този термин предполага минимум задължения за продавача и купувачът следва да поеме всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките от предприятието на продавача до местоназначението им. В случай, че страните  се споразумеят продавачът да поеме задължението по натоварването на стоките за изпращане/експедиция и да поеме всички разходи и  рискове за натоварването, това следва да бъде ясно уговорено със съответното допълнение към договора за покупко-продажба (вж.т. 11.  ВАРИАНТИ НА ИНКОТЕРМС  на Въведението). Този термин не може да се прилага, когато купувачът не е в състояние да изпълни пряко или косвено експортните/износните митнически формалности. В такива случаи, следва да се използва терминътFCA, при положение, че продавачът се съгласи да поеме разходите и риска по натоварването.

А.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА

Б.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КУПУВАЧА

А.1. Предоставяне на стоката в съответствие с договора

Б.1. Заплащане на цената

Продавачът е длъжен в съответствие с договора за покупко-продажба да предостави на купувача стоката, търговска сметка-фактура или еквивалентното му електронно съобщение, а също и всяко друго доказателство за съответствие, което може да потрябва, според условията на договора за покупко-продажба.

Купувачът е длъжен да заплати предвидената в договора за покупко-продажба цена на стоката.

А.2. Лицензи, свидетелства и други формалности

Б.2. Лицензи, свидетелства и други формалности

Продавачът е длъжен по молба на купувача, за негова сметка и риск да му оказва, ако е необходимо (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКООФОРМЯНЕ на Въведението), пълно съдействие за получаването на обичайният експортен/износен лиценз/разрешително или друг официален документ, нужен за износът на стоките.

Купувачът е длъжен за своя сметка и риск, да получи обичайният износен или вносен лиценз, или друго официално свидетелство, а също да изпълни, ако това се наложи (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКООФОРМЯНЕ на Въведението),  всички митнически формалности за  износа на стоките.

А.3. Договор за превоз и застраховка

Б.3. Договор за превоз и застраховка

А) Договор за превоз

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

Б) Договор за застраховка

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

а) Договор за превоз

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

б) Договор за застраховка

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

А.4. Доставка

Б.4. Приемане на доставка

Продавачът е длъжен в уговорената дата или в рамките на уговорения срок да предостави, неразтоварени стоките от  транспортното средство, в разпореждане на купувача в уговорения с договора пункт на местоназначението. Ако в договора липсват такива указания, продавачът е длъжен да осъществи доставката по обичайния за аналогични стоки начин, място и  срокове. Ако страните не са се договорили за такива конкретни пунктове и срокове и ако има няколко такива пунктове в уговореното местоназначение, то продавачът може да избере най-подходящия за него пункт в мястото на доставка.

Купувачът е длъжен да приеме доставката на стоката, когато тя е осъществена в съответствие с клаузи А.4.и А.7./Б.7.

А.5. Преминаване на риска

Б.5. Преминаване на риска

Продавачът е длъжен да достави стоката, съгласно уговорките на клауза Б.5. и да поеме всички рискове от загуби и повреди на стоките до момента, в който са доставени в съответствие с клауза  А.4.

Купувачът е длъжен да поеме всички рискове от загуби и повреди на стоката от момента, в който тя му е предадена  в съответствие с клауза  А.4. и

- от уговорената дата или съгласувания срок за  приемане доставката, които възникват при  неизпълнение на задължението да извести в съответствие с клауза Б.7.  Условието изисква подходящо съответствие на стоката с договора. Това значи, че стоката трябва подходящо да бъде идентифицирана, т.е определено обособена или по друг начин обозначена като стока, която е предмет на дадения договор.

А.6. Разпределение на разходите

Б.6. Разпределение на разходите

Купувачът е длъжен, като има предвид уговорките на клауза Б.6., да поеме всички разходи, свързани със стоката до момента когато тяе поставена в съответствие с клауза А.4.

Купувачът е длъжен:

- да поеме всички разходи, свързани със стоката от момента на доставката под негово разпореждане, в съответствие с клауза А.4., и

- да поеме всички допълнителни разходи, възникнали вследствие, било поради неизпълнение на задължениет му да приеме стоката след като му е предоставена в негово разпореждане, или не е дал надлежното известие в съответствие с клауза Б.7. Условието изисква подходящо съответствие на стоката с договора. Това значи, че стоката трябва надлежно да бъде идентифицирана, т.е определено обособена или по друг начин обозначена като стока, която е предмет на дадения договор

- да заплати, ако се наложи (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКООФОРМЯНЕ на Въведението), всички мита, налози и други разходи, а също и разходите за изпълнение на митническите формалности, подлежащи на плащане при износа. Купувачът, е длъжен да възмезди/компенсира  продавача за всички направени от него разходи и сборове при оказване на съдействие и помощ в съответствие с клауза А.2

А.7. Известие за купувача

Б.7. Известие за продавача

Продавачът е длъжен да извести купувача за датата и мястото, когато и където стоката ще бъде предоставена  в негово разпореждане.

В случай, че купувачът трябва да определи в рамките на определения срок, датата и/или мястото  за приемане на доставката, то той трябва по изпрати необходимото известие до продавача за това.

А.8. Доказателства за доставка, транспортни документи или еквивалентни електронни съобщения

Б.8. Доказателства за доставка, транспортни документи или еквивалентни електронни съобщения

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

Купувачът е длъжен да изпрати на продавача подходящо доказателство за приета стока /че стоката е получена/.

А.9. Проверка - опаковка и маркировка

Б.9. Оглед на стоката

Продавачът трябва да поеме разходите свързани с проверката на стоката (например, проверка на качество, тегло, размери, количество), необходими при предоставянето на стоката в разпореждане на купувача.

Продавачът е длъжен за своя сметка да осигури опаковката (с изключение на случаите когато в даден отрасъл на търговия е прието обикновено стоката да се експедира без опаковка) каквато обикновено е необходима за организиране на транспорта на стоката.  Последното се осъществява в такава степен, в каквато обстоятелствата, свързани с транспортирането (например, начин на превоз, местоназначение),  са известни на продавача до сключване на договора за покупко-продажба. Опаковката трябва да е подходящо маркирана.

Купувачът е длъжен да поеме, ако не е уговорено друго, разходите, свързани с обичайният оглед преди натоварването на стоката, включително разходите за оглед, изисквани от властите на страната на експорта.

А.10. Други задължения

Б.10. Други задължения

Продавачът е длъжен по молба на купувача, да му оказва за негова сметка и риск, пълно съдействие при  придобиване на обичайните документи или техните електронни еквиваленти (освен упоменатите в клауза А.8), издавани или използвани в страната на изпращане/експедиция и/или в страната на произход на стоката, които могат да потрябват на купувача за вноса/импорта на стоката или в случай на необходимост, за нейното транзитно транспортиране през трети страни..

Продавачът трябва да предостави на купувача, цялата необходима информация за получаването на застраховка.

Купувачът е длъжен да поеме всички разходи и да заплаща сборовете, свързани с набавяне на документите или техните електронни еквиваленти, както е предвидено в клауза А.10., а също да възмезди/компенсира продавача за понесените разходи, вследствие оказваната помощ и съдействие на купувача.

FOB - Free On Board (... named port of shipment) 
Франко борд (... уговорено пристанище за натоварване)

Терминът Франко борд" означава, че продавачът е осъществил задълженията си по доставката, когато стоката е преминала през/надборда на посочен от купувача съд/кораб в уговореното пристанище за натоварване.  Това значи, че от този момент всички разходи и рискове от загуби и повреди на стоката се понасят от купувача. При условията на термина FOB на продавача се възлага задължението по митническото оформяне на стоката за износа. Даденият термин може да се използва само при превоз на стоки по морски или вътрешно-воден транспорт. Ако страните нямат намерение да доставят стоката през борда на съда/кораба, следва да приложат термина FCA.

А. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА

Б. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КУПУВАЧА

А.1. Предоставяне стоката в съответствие с договора

Б.1. Плащане на цената

Продавачът е длъжен в съответствие с договора за покупко-продажба да представи на купувача стоката, търговската сметко-фактура или еквивалентното му електронно съобщение, а също така и обичайните други доказателства на съответствие, които могат да се изискват по условията на договора за покупко-продажба.

Купувачът е длъжен да заплати предвидената в договора за покупко-продажба цена.

А.2. Лицензи, свидетелства и други формальности

Б.2. Лицензи, свидетелства и други формальности

Продавачът е длъжен за своя сметка и риск да получи обичайният износен лиценз (разрешително) или друго официално свидетелство, а също да изпълни, ако се налага (вж. Въведение т.14.), всичките митнически формалности, необходими за износа на стоката.

Купувачът е длъжен за своя сметка и свой риск да получи обичайният вносен лиценз/разрешително или друго официално свидетелство, а също да изпълни, ако е необходимо (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ на Въведението), всички митнически формалности, необходими за вноса на стоката, а също, при необходимост, за нейното транзитно превозване през трети страни.

А.3. Договори за превоз и застраховка

Б.3. Договори за превоз и застраховка

а) Договор за превоз.

Няма задължение (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

б) Договор за застраховка.

Няма задължение (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

а) Договор за превоз.

Купувачът е длъжен за своя сметка да сключи договор за превоз на стоката от уговореното отправно пристанище

б) Договор за застраховка.

Няма задължение (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

А.4. Доставка

Б.4. Понятие за доставка

Продавачът е длъжен да натовари стоката на борда на съда/кораба, посочен от купувача, в съгласуваната дата или в рамките на уговорения срок, в уговореното пристанище на пристигане, в съответствие с обичаите на пристанището.

Купувачът е длъжен да приеме стоката когато тя е осъществена в съответствие с клауза А.4.

А.5. Преминаване на риска

Б.5. Преминаване на риска

Продавачът, в съответствие с клауза Б.5., е длъжен да поеме всички рискове и загуби или повреди на стоката до момента на преминаването на стоката през/над борда на съда (кораба) в уговореното отправно пристанище.

Получателят е длъжен да поеме всички рискове от загуби или повреди на стоката

- от момента на преминаването й през/над борда на съда/кораба в уговореното пристанище; и

- от съгласуваната дата или изтичане уговорения срок за доставка, които възникват, било при неизпълнение задължението му да  даде известие според клауза Б.7., било в случай, когато определения от него съд/кораб не е могъл да пристигне своевременно, или не е бил в състояние да приеме стоката на време, или е прекратено приемането на товари до настъпване на установеното в клауза  Б.7. време. Условието изисква надлежно съответствие на стоката с договора.  Това значи, че стоката трябва да бъде надлежно идентифицирана, т.е. определено обособена или по друг начин обозначена като стока, явяваща се предмет на дадения договор; и.

А.6. Разпределение на разходите 

Б.6. Разпределение на разходите 

Зачитайки уговорките на клауза Б.6., продавачът е длъжен да заплати:

- всички разходи, свързани със стоките, до момента на преминаването им през/над борда на съда/кораба в уговореното пристанище в съответствие с клауза А.4. и

- ако това е необходимо (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"на Въведението), всички разходи, свързани с изпълнение на митническите формалности за износа, както и другите мита, налози и прочие сборове, подлежащи за плащане при износа на стоката.

Купувачът е длъжен да заплати

- всички разходи, свързани със стоките от момента на преминаването им през/над борда на съда/кораба в уговореното отправно пристанище; и

- всички допълнителни разходи, възникващи било вследствие това, че посочения му съд/кораб не е могъл да пристигне своевременно, или не е било в състояние да приеме стоката навреме, било поради това, че е прекратено приемането на товара до настъпването на установени в съответствие с клауза Б.7. дати, или поради неизпълнение задължението си да даде съответното известие съгласно клауза Б.7. Условието изисква надлежното съответствие на стоката с договора. Това значи, че стоката трябва да бъде идентифицирана по подходящ начин, т.е. обособена и определена  като стока, явяваща се предмет на дадения договор, и

- ако това се налага, (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ на Въведението), всички митни тарифи, налози и други сборове, а също  и разходите за изпълнение на митническите формалности, подлежащи за плащане при импорта/вноса на стоката, и  в случай на необходимост за нейният транзитен превоз през трети страни.

А.7. Известие за купувача

Б.7. Известие за купувача

Продавачът е длъжен да извести купувача по подобаващ начин, че стоката е поставена в съответствие с изискванията на клауза А.4.

Купувачът е длъжен да извести продавача по подобаващ начин за наименованието на съда/кораба, мястото на товарене и времето за отпътуване

А.8. Доказателства за доставката, транспортни документи илиеквивалентни електронни съобщения

Б.8. Доказателства за доставката, транспортни документи илиеквивалентни електронни съобщения

Продавачът е длъжен да представи на купувача, за своя сметка, в качеството на доказателство за доставката на стоката, обичайните транспортни документи в съответствие с клауза А.4.

В случай, че такова доказателство, споменато по-горе, не се явява транспортен документ, продавачът е длъжен да окаже на купувача по негова молба и за негова сметка и риск пълно съдействие за придобиване на транспортен документ за сключване на договор за превоз (например, оборотна товарителница (коносамент), необоротна морска товарителница или документ за вътрешен воден транспорт)

В случай, че продавача и купувача се договорят за използването на средствата за електронна връзка, упоменатите по-горе документи могат да бъдат заменени с еквивалентните им електронни  (EDI) съобщения.

Купувачът е длъжен да приеме доказателствата за доставката в съответствие с клауза А.8.

А.9. Проверка, опаковка и маркировка

Б.9. Оглед на стоката 

Продавачът е длъжен да плати разходите, свързани с проверката на стоката (например, проверка на качеството, размерите, теглото, количеството) необходима за доставката на стоката в съответствие с клауза А.4.

Продавачът е длъжен за своя сметка да заплати разходите, свързани с опаковката, необходими за превоза на стоката (с изключение на случаите, когато в дадени отрасли на търговия е прието обикновено стоките да се изпращат по договор   без опаковка) Последното се осъществява в такава степен, в каквато обстоятелствата отнасящи се към транспортирането (например, начина на превоз, местоназначение), са били известни на продавача до сключване на договора за покупко-продажба. Опаковката трябва да е подходящо маркирана.

Купувачът е длъжен да плати разходите, свързани с обичайният оглед на стоката, с изключение на случаите, когато такъв оглед се изисква от властите на страната на износа.

А.10. Други задължения 

Б.10. Други задължения

Продавачът е длъжен по молба на купувача да му оказва, за негова сметка и риск, пълно съдействие при получаването на обичайните документи или еквивалентните им електронни съобщения (указани в клауза А.8), издавани или използвани в страната на изпращане и/или в страната на произход на стоката, които могат да потрябват на купувача за вноса на стоката или, в случай на необходимост, за нейният транзитен превоз през трети страни.

Продавачът е длъжен да осигури на купувача по негово искане цялата информация, необходима за осигуряване на застраховката.

Купувачът е длъжен да плати всички разходи и плащания на сборове, свързани с получаването на документи или еквивалентните им електронни съобщения, както това е предвидено в клауза А.10., а също и да възмезди продавача, за понесени от него разходи и загуби,  вследствие оказаната помощ на купувача.

CIF - Cost, Insurance and Freight (... named port of destination).


СТОЙНОСТ, ЗАСТРАХОВКА И НАВЛО (... уговорено пристанище в местоназначението)

Терминът "Стойност, Застраховка и Навло" означава, че продавачът е осъществил доставката, когато стоката е преминала над/през борда на съда/кораба в отправното пристанище.

Продавачът следва за заплати разходите и навлото, необходими за доставка на стоката в уговореното пристанище в местоназначението,НО рискът от загуби или повреди на стоката, както и обичайните допълнителни разходи, възникващи след доставката на стоката се прехвърлят от продавача на купувача. Обаче, при условието на термина CIF на продавача се възлага също задължението по придобиването на морска застраховка

в полза на купувача срещу рискове от загуби и повреди на стоката по време на превоза.

Следователно, продавачът е длъжен за сключи договор за застраховка и да заплати застрахователните вноски. Получателят е длъжен да вземе предвид, че съгласно условията на термина CIF, от продавача се изисква застрахователно осигуряване само с минимално покритие (вж. Въведение т.9.3). Ако купувачът желае да има застраховка с по-голямо прикритие, той би трябвало изрично да се договори с продавача за това или сам да предприеме мерки за сключване на  допълнителна застраховка .

Терминът "GIF" изисква продавачът да поеме митническото оформяне на  стоките за износ. Този термин може да бъде използуван при превоз на стоки само за морски и вътрешен воден транспорт. Ако страните не предвиждат да доставят стоката през/над борда на кораба, би трябвало да бъде използуван термина CIP.

А.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА

Б.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КУПУВАЧА

А.1. Предоставяне на стоката в съответствие с договора

Б.1. Заплащане на цената

Продавачът е длъжен в съответствие с договора за покупко-продажба да представи на купувача стоката, търговска сметка-фактура или еквивалентното му електронно съобщение, а също и обичайните други доказателства за съответствие, които могат да потрябват при условията на договора за покупко-продажба.

Купувачът е длъжен да заплати предвидената в договора за покупко-продажба цена на стоката.

А.2. Лицензи, свидетелства и други формалности

Б.2. Лицензи, свидетелства и други формалности

Продавачът е длъжен за своя сметка и риск да получи обичайния износен лиценз /разрешително/ или друго официално свидетелство, а също да изпълни, ако е необходимо (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ на Въведението), всички митнически формалности, изисквани за износа на стоката.

Купувачът е длъжен за своя сметка и риск да получи обичайният вносен лиценз /разрешително/ или друго официално свидетелство, а също да изпълни, ако е необходимо (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКООФОРМЯНЕ на Въведението), всички митнически формалности, изисквани за  вноса на стоката и за транзитния й превоз през трети страни.

А.3. Договор за превоз и застраховка

Б.3. Договор за превоз и застраховка

а) Договор за превоз

Продавачът е длъжен да сключи за своя сметка при обичайните условия договор за превоз до упоменатото пристанище в местоназначението по обичайния корабен маршрут на морски (или на подходящ за вътрешен транспорт) съд/кораб от такъв тип, който обичайно се използва за превоз на стоки, аналогични със стоките, посочени в договора за покупко-продажба.

б) Договор за застраховка

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

а) Договор за превоз

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

б) Договор за застраховка

Няма задължения (вж. т 10. "ИЗРАЗЪТ”БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" наВъведението).

А.4. Доставка

Б.4. Приемане на доставка

Продавачът е длъжен да натовари стоката на борда на съда/кораба в отправното пристанище на уговорената дата или в пределите на съгласувания срок.

Купувачът е длъжен да приеме доставката на стоката, когато тя е осъществена в съответствие с клауза А.4. и да получи стоката от превозвача в уговореното пристанище на  местоназначението.

А.5. Преминаване на риска

Б.5. Преминаване на риска

Продавачът е длъжен, съгласно уговорките на клауза Б.5., да поеме всички рискове от загуби и повреди на стоките до момента на преминаването им над/през борда на съда/кораба в отправното пристанище.

Купувачът е длъжен на поеме всички рискове от загуби и повреди на стоките от момента на преминаването им над/през борда на съда/кораба  в отправното пристанище.

Купувачът е длъжен при неизпълнение на задълженията си да извести в съответствие с клауза Б.7., да поеме всички рискове от загуби или повреди на стоката от момента на изтичане на уговорената дата или датата на крайния срок за изпращане. Условието изисква надлежно съответствие на стоката с договора. Това значи, че стоката трябва да бъде подходящо идентифицирана, т.е определено обособена или по друг начин обозначена като стока, която е предмет на дадения договор.

А.6. Разпределение на разходите

Б.6. Разпределение на разходите

Продавачът,  зачитайки уговорките на клауза Б.6., трябва да заплати:

- всички разходи, свързани със стоката, до момента на нейната доставка в съответствие с клауза А.4., и

- навлото и всички произтичащи от клауза А.3а) разходи, включително разходите по натоварване на стоката на борда на съда/кораба, и

- разходите по издаването на застраховка в съответствие на клауза А.3б), и

- обичайните издръжки при разтоварване на стоката в договореното пристанище за разтоварване, което съгласно договора за превоз се възлага на продавача,  а също и

- ако е необходимо (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ на Въведението), всички разходи, свързани с митническите формалности за експорта/износа, както и другите навла, налози и прочие сборове, подлежащи за плащане при експорта на стоката, както и разходите, свързаните с нейният транзитен превоз през трети страни в случаите, когато те съгласно договора за превоз се възлагат на продавача.

Купувачът трябва, зачитайки уговорките в клауза А.3а), да плати:

- всички разходи, свързани със стоката от момента на доставката й в съответствие с клауза А.4.,  и

- всички разходи и сборове, свързани със стоките по време на транзитното им превозване, до пристигането им в уговореното пристанище на местоназначение, с изключение на случаите, когато те съгласно договора за превоза, са възложени на продавача, и

- разходите по разтоварване на стоката, включително лихтерните (LIGHTERAGE) и  кейовите (WHARFAGE), с изключение на случаите, когато те съгласно договора за превоза, са възложени на продавача, и

- всички допълнителни разходи вследствие неизпълнение на задължението си да даде  своевременно известие в  съответствие с клауза Б.7., от момента на изтичане на съгласуваната дата или уговорения срок за доставка. Условието изисква надлежно съответствие на стоката с договора. Това значи, че стоката трябва надлежно да бъде идентифицирана, т.е определено обособена или по друг начин обозначена като стока, която е предмет на дадения договор., и

- ако е необходимо (вж. т. 14. МИТНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ на Въведението),  всички навла, налози и други сборове, а също и разходите за изпълнение на митническите формалности, подлежащи за плащане при внос/импорта на стоката, и когато е необходимо, затранзитното преминаване на стоката през трети страни, ако не са възложени на продавача в условията на договора за превоз.

А.7. Известие за купувача

Б.7. Известие за продавача

Продавачът е длъжен да извести купувача по подходящ начин, че стоката е доставена в съответствие с изискванията на клауза А.4., а също да изпрати на купувача и всяко едно друго известие, което да му позволи да осъществи обичайните процедури за получаване на стоката.

Ако, купувачът е длъжен да определи срока за експедирането на стоката и/или пристанището на местоназначението,  то той трябва поподходящ начин да извести за това продавача.

А.8. Доказателства за доставката, транспортни документи илиеквивалентни електронни съобщения

Б.8. Доказателства за доставката, транспортни документи илиеквивалентни електронни съобщения

Продавачът е длъжен незабавно, за своя сметка,  да предоставина купувачът обичайния транспортен документ издаден за уговореното пристанище на местоназначение.

Този документ (например, оборотна товарителница/коносамент, необоротна морска товарителница или вътрешен документ за воден транспорт) трябва да покрива стоките по договора в рамките на уговорения срок за разтоварването на стоката и да позволи на купувача да получи стоката от превозвача в уговореното пристанище на местоназначение и, ако не е уговорено друго, да даде възможност на купувача да продаде на трето лице по време на транзитен превоз на последващ купувач, с добавени надписи (оборотен коносамент/товарителница) или с известие за превозвача. Ако се оформят няколко оригинални транспортни документа, пълен набор на оригинали трябва да бъде представен на купувачът.

Когато продавачът и купувачът се договорят да комуникират електронно, документите, упоменати в предхождащите параграфи могат да бъдат заменени от еквивалентни електронни  съобщения (EDI).

Купувачът е длъжен да приеме предвидения според клауза А.8. транспортен документ, ако съответства с условията на договора за покупко-продажба.

А.9. Проверка, опаковка и маркировка

Б.9. Оглед на стоката 

Продавачът трябва да поеме разходите свързани с проверката на стоката (например, проверка на качество, тегло, размери, количество), необходими при доставката на стоката в съответствие с клауза А.4.

Продавачът е длъжен за своя сметка да осигури опаковката (с изключение на случаите когато в даден отрасъл на търговия е прието обикновено стоката да се експедира без опаковка), каквато обикновено е необходима за организиране на транспорта на стоката. Опаковката трябва да е подходящо маркирана.

Купувачът е длъжен да поеме всички разходи, свързани с обичайния преди натоварване на стоката, оглед, освен в случаите когато такъв оглед се изисква от  властите на страната на износа.

А.10. Други задължения 

Б.10. Други задължения

Продавачът е длъжен по искане на купувача за своя сметка и риск да му оказва пълно съдействие при получаването на обичайните документи или еквивалентните им електронни съобщения (с изключение на тези , които са споменати в клауза А.8.), издавани или използвани в страната на изпращане и/или в страната на произхода на стоката, които могат да потрябват на купувача за вноса на стоката или в случай на транзитното й превозване през трети страни.

Продавачът трябва да осигури на купувача по негово искане цялата информация, необходима за издаване на застраховка.

Купувачът е длъжен да поеме всички разходи и плащания на сборове, свързани  с получаването на документи или еквивалентните им електронни съобщения, както това е предвидено в клауза А.10., а също да компенсира/възмезди продавача за направените разходи вследствие на оказаната помощ и съдействие.

Купувачът трябва да осигури на продавача по негово искане цялата информация, необходима за ползване на застраховка.

 
Powered by Tags for Joomla
Мнения и препоръки към ТОТАЛ СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ:
Доказани професионалисти!
[ Потребител - 13 Oct 2010 ]